Въпросът с държавните такси, дължими от ищците по граждански дела,  е предмет на законова дефиниция в Гражданско процесуалния кодекс /ГПК/.

                 Същият различава два момента, досежно държавните такси- определянето им, за което действие се говори в чл. 73 ал.2 от ГПК  и събирането им, който е вторият момент и за което действие се говори в чл. 71 ал.1 от ГПК.Или, иначе казано, преди една държавна такса да бъде събрана, тя следва да бъде определена. До тук добре. Оттук насетне започва веселбата.

              За тези два момента, законодателят борави с две понятия - "цена на иска", която има законово определен размер, изрично уреден в чл. 69 ал.1 от ГПК и с понятието "интерес". Това второ понятие не е законово дефинирано, като въпреки липсата на дефиниция,  е основополагащо при определяне на пропорционалните такси.

             Безспорно е налице разлика между тези две понятия - "Цена на иска" и "интерес", която се извежда не само от лексикалното и граматично тълкуване на същите, но и от придадената им от законодателя различна тежест и роля във връзка с държавните такси, събирани от съдилищата по ГПК. Това е така, тъй като цената на иска се свързва единствено с действието "събиране" на ДТ, докато понятието "интерес" се свърза с действието "определяне" на пропорционални държавни такси.

            И точно тук се появява правния абсурд, който се изразява в следното:
  
           Чл. 73 ал.2 от ГПК укзва, че пропорционалната държавна такса СЕ ОПРЕДЕЛЯ, ВЪРХУ ИНТЕРЕСА, докато СЪБИРАНЕТО на държавните такси, визирано  в чл. 71 ал.1 от ГПК вече става върху ЦЕНАТА НА ИСКА, която за разлика от "интереса" , е законово дефинирана в чл. 69 от ГПК.

           Или, иначе казано, законодателят е въвел правния абсурд- съдът да определи пропорционалната такса върху интереса, който не е законово дефинирано понятие, а да събере същата върху цената на иска, което е вече законово дефинирано понятие, което означава реално да определи един размер държавна такса, а да събере друг, тъй като цената на иска очевадно не е интерес по смисъла на ГПК.

         За илюстриране на горното, давам следния пример: ако предмет на иска е вещно право върху къща, чиято пазарна стойност е примерно 100 000 лева, то съгласно правилото на чл.73 ал.2 от ГПК, дължимата държавна такса за вещен иск следва да се определи върху интереса, който само можем да предположим, че се явява пазарната стойност на къщата от 100 000 лева, а да се събере само върху цената на иска, която съгласно чл. 71 ал.2 вр.чл. 69 ал.1 т.2 от ГПК, сесъбира върху 1/4 от цената на иска, която е данъчната оценка на тази спорна къща, която данъчна оценка е далеч под 100 000 лева.

           Как обаче съдията ще определи "интереса" на ищеца, за да определи пропорционалната държавната такса, съгласно правилото на чл. 73 ал.2 от ГПК, дословно гласящо :" Пропорционалните такси се определят върху интереса", след като ищецът е посочил съгласно правилото на чл.70 ал.1 от ГПК само цената на иска, но не и интереса на иска. Да не говорим, че ГПК дори не си прави труда да въведе понятието и размер на интереса, което още повече усложнява нещата и ги довежда до пълна безизходица, изводима от това, че понятието "интерес" дори не се свързва от кодекса единствено с имуществен такъв, което прави нещата още по-весели.

         Тук идва ред да попитаме законодателя, каква е правната и практическа необходимост от определяне на таксата върху "интереса" , а нейното събиране върху цената на иска?

          И тъй като реално, според мен, при това положение на нещата, никой съдия, ако приложи точно закона, не може да определи пропорционалната държавна такса, понеже си няма идея нито що е "интерес" по смисъла на ГПК, нито какъв е неговия размер, то той не може да извърши първото дължимо действие - да определи ДТ, за да може да извърши  и второто такова- да събере дължимата ДТ , вече върху цената на иска.

         Добре, че никой не прави разлика,  между определяне на пропорционална такса и нейното събиране и между "цена на иска" и "интерес", или ако прави, си затваря очите, щото видиш ли, ако някой вземе да прочете внимателно закона, може да намери начин, та да вземе да блокира съдебната система, докато  НС на РБ не внесе в разпоредбата на чл. 73 ал.2 промяна, като вместо изречението : " Пропорционалните такси се определят върху интереса", да впише  просто и ясно :" Пропорционалните такси се определят върху размера на цената на иска".

        А до тогава, да се забавляваме с това, че си имаме най- интересното правило за определяне и събиране на пропорционални такси в гражданския процес!

      И да се надяваме по-малко адвокати да четат тази публикация, че горко им на съдиите!

      Абе, всички да са живи и здрави. Важното е, че има купон!

      А някой бил казал, че правото е скучна наука......