Cтатията е взета от следния адрес:

http://www.avocatparis.org/histoire-du-barreau-de-paris/2-non-categorise/5.html

Заглавието е на блогъра.

Превод със съкращения.

          Настоящата професия на адвоката се ражда във Франция през 13 век. Адвокатът е този, както показва етимологията на думата /vocatus ad - призован за/ , който асистира други пред правосъдието.

          Според текстовете, регламентиращи професията / първият датиращ от 1274г./, адвокатът е задължен да положи професионална клетва и да бъде вписан в официален списък / първата запазена листа на Париж, която датира от 1340 г., включвала 51 имена, а през 1789г., Барото на Париж наброява близо 600 човека/.

          През 2010г., редът на адвокатите чества 200 годишнина от своето възстановяване от Наполеон.        Барото  /адвокатска колегия- бел./, е съществувало обаче от дълго време вече: преди Революцията, редът на адвокатите на Париж е бил създаден като оригинална институция, независимо от липсата на текстове, уреждащи неговите организация и функциониране. Множество подобни организации съществували също така и в провинциите.

       През 1790г. декрет на Народното събрание брутално поставя край на този богат от дълго време професионален живот: депутатите, в името на абсолютната свобода на защита, премахват професията на адвоката.

         Много бързо обаче се установява, че защитата пред правосъдието не би могла да бъде поверена на неопитни: много често, "официалните защитници" са старите адвокати и магистрати, които единствено са познавали средствата на правото за защита пред новите юрисдикции.

            След революционната мъка, много юристи изискват от политическата власт възстановяването на регламентирана професия на адвоката.Реорганизацията на професията ще дойде обаче едва през 1810 година.

         Наполеон изпитвал всъщност най-голямо недоверие към барото : "Искам да мога да отрежа езика на един адвокат, който би си послужил с него срещу правителството."- е писал той на Камбасер.

         През 1804г. възстановяването на професията ще се извърши следователно под контрола на имперската прокуратура. Един декрет от 14 декември 1810 година взима грижата да "постави граници, които трябва да отделят адвокатурата от своеволието и непокорността" : самият Главен прокурор номинира Батониера / шефа на адвокатите- бел./ и членовете на Адвокатския съвет, единствено той има правомощието да свиква и да събира общо събрание на адвокатите. 
         
           Това поставяне под попечителство показва добре враждебността на императора към адвокатите : ако Наполеон цени тяхната юридическа компетентност  /четирима адвокати са Написали Гражданския кодекс, между които и Батониера на Париж/, то той не понася тяхната свобода на действие и на изразяване.

       Барото, вече силно поради своето официално признаване, достига много бързо своята еманципация : разбира се, малко опечалено от свалянето на знамето, адвокатите никога не са спирали да изискват тяхното освобождаване.
     Голям брой между тях, между които и Батониерът Дупни, близък до Луи - Филип, ръководили  либералната партия, която ще фаворизира възкачването на Юлската монархия.
     Съвсем скоро, признат като крал на французите, Луи - Филип дава на адвокатите правото да избират своите ръководители и възможността да практикуват без спънки своите функции на цялата територия на Франция/заповед от 27 август 1830г./.

        Барото се налага вече като един първостепенен актьор в обществото  за онова време.

       Политическата нестабилност на Франция през 19 век издига особено ролята на адвокатите. Един глас от барото може лесно да привлече вниманието на публиката в полза на едно от своите
"известни дела", като заслепи мнението. Ораторските способности и познаването на правото на адвоката, правят от него кандидат, сочен да заседава в народните събрания, дори в правителството.

        В резултат на различните смени на режимите, Барото вижда някои свои членове да напускат юридическото пространство, заради света на политическата власт, докато обслужващите падналия режим, обличат отново адвокатската тога.

        По време на Третата република, в този смисъл, адвокатите доминират в политическия живот, като Леон Гамбита или Александър Милеранд, като често е споменаван и израза : " Адвокатска Република".

       През 1910г. Адвокатската колегия на Париж празнува пищно 100 - годишнината от възстановяване на барото във Франция и кани на тържеството представители на адвокатурата от цял свят и най-високопоставени личности на националната сцена, начело с президента на Републиката, адвокат по образование.

       През втората половина на 20 век, адвокатите, подтиквани все повече и повече от своята професионална активност, която не спира да расте, са по-малко присъстващи в политическата сфера, без обаче да я неглижират : достатъчно  е обаче да се припомни, че голяма част от членовете на изпълнителната и законодателната власт са били, или все още са, членове на Барото. Паралелно с това, други членове на Барото се утвърждават без шум, но с неоспорим авторитет, като експерти по търговско право.

       През 1960 г. парижките адвокати утвърждават своята специфична роля във френското дружество.

      В последните десетилетия, Барото развива забележително своето поле на професионална компетентност. Икономическата и социалната революция, отварянето на европейския пазар и най-вече, интернационализацията на правото, както в икономическата, така и в областта на основните права, подтикват професията на адвоката към дълбока промяна.


        Ако адвокатът днес се сравни със своите предшественици от 1810 година, то той си прилича с тях и по своята воля да остане верен на една етика, която е негово притежание, и по своя независим дух, които представляват сега и винаги най-добрата гаранция за този, който се обръща към него.