С настоящата публикация поставям проблем, който считам за важен и понастоящем, въпреки неговата важност- за неглижиран от законодателя. Касае се за кражба на самоличност. Този проблем изобщо не е въздигнат като престъпление от нашия Наказателен кодекс. Това явление обаче е налице. Вярно е, че то засяга само личности, които са известни и с добра репутация, или финансово положение, защото именно имиджа, името и имуществото, което те притежават, е притегателен обект за тези, които крадат самоличността им. Поставям този проблем, защото според мен доста хора са се сблъсквали с него. С няколко думи, деянието се изразява в следните действия: На работното място достъп до кабинетите имат всички, тъй като са налице общи ключове за всеки един от тези кабинети, които се държат на общодостъпно място. Това дава предпоставка за започване на действия, които аз считам, че касаят опит за кражба на самоличност. Касае се за проникване в личен компютър- паролата до всички компютри e една, което напълно улеснява достъпа до всеки един компютър.Следва източване на информация и снимки от компютъра. След късното установяване на този факт, поради това, че те са размятани напред- назад, паролата е сменена. Щетите са нанесени, а информацията, включително и лични данни и документи- вече са у лицето, което явно си е харесало личния живот, контакти, професионални постижения, произход, семейна история, имидж или пък имуществено състояние на избраната личност. Нещата не спират до тук. Следва използване на част от тези документи с личните данни, за създаване на други такива и размятането им пред трети лица с неверни твърдения и показването им, с цел даване на достоверност на тези фалшиви твърдения. Претендира се, че извършителят е страна по договори, а не избраната личност. Следва изчезване на тефтер с контакти и телефони и имейли от кабинета. Този тефтер се размята пред определени хора като личен и се сочи пред трети непознати лица професионална биография и заемана длъжност, които извършителят никога не е заемал. Приписват се професионални постижения на набелязаната личност, които извършителят сочи, че са негови. Разказват се измислени истории, свързани с тези постижения. Намесват се в лъжи имена на известни в обществото хора. Следва - снимане на чужди апартаменти, неизвестно чии, в лошо състояние, с цел дискредитиране на набелязаната личност с лъжливи твърдения, че тя живее в тях. Ежедневно се измислят лъжи и се разпространяват клевети, с цел създаване на слухове и уронване на имиджа на набелязаната личност, въвличането й в измислени от извършителя ситуации, с цел създаване на напълно невярна представа за неговото поведение. Или иначе казано- доброто се копира и присвоява от извършителя като негов живот, а се тиражират лъжи, с цел уронване престижа на набелязания човек. Следва - проникване в електронна поща, изтегляне на листа с контакти, копиране на имейлите, изтриване на имейли, копиране на документи, изпратени в електронен вариант и впоследствие- ползването им пред хора, с цел доказване на това, че това са контакти и имейли на извършителя, както и негови документи. Снимките, които са публикувани от моменти в живота във Фейсбук са показвани, разбира се, манипулирани със съответните програми, като снимки на извършителя и събитията от живота на набелязаната личност, които са известни на някои хора и не толкова- на други - са разказвани като събития от живота на личността, която всячески се опитва да създаде образа на своя живот, ползвайки факти от живота на избраната персона и приписвайки си ги като факти от живота на извършителя. Нещата стигат до абсурдни измерения. Следват твърдения от извършителя пред трети лица, че роднините на набелязаната личност,всъщност са негови, че историята на рода и семейството на тази личност са такива на извършителя,дори се стига и до там, че тази личност е имала претенции и за имоти и че е страна по договори, до които е имала достъп чрез проникване в поща и компютър. Оказа се, че тази личност се е представяла и пред трети лица, като свързана по сватовство с роднините на набелязаната личност, цитирала е факти и събития от живота на тази личност, с цел придаване на достоверност, дори се твърди от хора, че извършителят е представял някакъв документ за доказателство за лъжливите си твърдения. При проникването в електронната поща, е проникнато и в акаунта на блог, където извършителят, с цел дискредитиране на набелязаната личност, е започнал да публикува непълни статии, пробни статии, статии с маймунки и тем побони абсурди. Следва изпращане на имейл с абсурдно съдържание от регистриран от неизвестно лице имейл, съдържащ неверни твърдения за набелязаната личност. Приписвани са любовни истории с хора, с които набелязаната личност е имала такива. Размятани са разпечатки уж от скайп за разговори с тези хора, като доказателство за наличието на близки отношения. В много кратък вариант това са част от деянията- въпросът е, защо всичко това не покрива нито един състав на престъпление по НК? Написах тази статия, за да провокирам размисъл относно това - не следва ли този род деяния най-накрая да се криминализират? В испанската конституция е гарантирано правото и на собствен образ- в случая дори и това право не е гарантирано, тъй като при посегателства и в това отношение, чрез представяне на снимки като снимки като снимки на извършителя,след съответни манипулации, няма защитено право на образ на нито един от нас. Реално- няма отговорност за всичко това. На този етап единствената; защита е оповестяването на проблема и поставянето му на вниманието на широг кръг читатели, с цел провокиране на действия по установяване на законова защита от подобен род действия. Поздрави!