Постинг
29.07.2014 15:24 -
Кому е нужно това?
Автор: pashova
Категория: Други
Прочетен: 644 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 17.09.2014 15:50
Прочетен: 644 Коментари: 0 Гласове:
0
Последна промяна: 17.09.2014 15:50
Реших да обърна внимание върху въпрос, който според мен касае всеки един, който се води гражданин на РБ, който плаща данъци и който издържа държавни институции, включително и съдебна власт.Това е въпросът за внасянето на обвинителни актове от прокурората в съда и впоследствие- едва в съдебна фаза-сключването на споразумения за решаване на делото. Това е масова практика във всички съдилища и сигурна съм, че това ще го потвърдят всички юристи- вън и вътре в съдебната система. Целта на занятието- добра статискита по отношение на бройки внесени обвинителни актове. Иначе- липса на каквато и да е пречка за сключване на споразумение още в стадия "Действия на прокурора след приключване на разследването", когато страните са постигнали съгласие за вината и наказанието.
Въпросът касае разпиляване на ресурс. Това е така, тъй като внесеният обвинителен акт всъщност в повечето случаи подобрява статиските на прокуратурата за свършена работа, но ощетява бюджета на съдебната власт с ненужни разходи за съдебни заседатели и бави правораздаването. Това е така, тъй като за голяма част от престъпленията, за които в НК е предвидено наказание над 5 години "ЛС", съдебният състав, който следва да заседава поделото с внесен обвинителен акт, е двама съдебни заседатели, наравно с професионалния съдия, за всеки от които съдебни заседатели се плаща възнаграждение от по 4,78 лв. на час, включително и на започнат такъв.
Разликата с внасяне на подписано още след приключване на разследването споразумение е в това, че след приключване на ДП и внасянето му за разглеждане от съда, делото се разглежда по реда на глава 29 от НПК единствено от едноличен съдия.Тоест, няма двама съдебни заседатели, за които държавата ще плати по 4,78 лв. на час.Нещо повече, подписаното и внесено в съда спорязумение за решаване на делото се разглежда в много кратки срокове - в 7 дневен срок от постъпването му в съда, докато дело по внесен обвинителен срок се насрочва в двемусечен срок. Или, при наличие на постигнато споразумение за решаване на делото още след приключване на ДП, неговото несключване с цел подобряване на статистиката на съдебната власт, чрез внасяне на обв. актове и постигането на споразумение за решаване на делото, едва в съдебната фаза на процеса, води да разхищение на пари и време.
Не ми е известно дали има статистически данни относно това, колко обвинителни акта, внесени от прокуратурата, са приключени със споразумение и по колко от тях са платени разноски за съдебни заседатели и в какъв размер, примерно, за миналата година, от всички съдилища, но ако се направи такава, може би ще установи, че внасянето на обвинителни актове единствено с цел подобряване на статистиката за свършена работа от страна на прокуратурата, струва доста скъпо на данъкоплатеца- първо, че му бърка ненужно в джоба за възнаграждения за съдебни заседатели и второ- бави постановяване на стабилен осъдителен акт, какъвто безспорно е споразумението за решаване на делото, тъй като с него деецът се признава за виновен в извършване на престъпление, налага му се веднага наказание и влиза в сила веднага след неговото одобряване от съда, без право на обжалване.
При това положение, данъкоплатецът следва да реши- какво предпочита- надута и скъпоструваща на джоба му статистика за внесени обвинителни актове, или бързо и евтино свършена ефективна работа? Може би отговорът на този въпрос е ясен за всеки здравомислещ човек.
Остава висящ въпросът- защо тогава работата на прокуратурата продължава да се отчита като добре свършена не по ефективно, евтино и бързо приключени производства с окончателен осъдителен акт- споразумения, с които се постига признание на тезата на прокуратурата, налага се наказание и се спестяват пари, време и ресурси, а по скъпоструващи на данъкоплатеца, тромави и бавни процедури с внасяне на обв. акт, които пак така или иначе, приключват в голямата си част със споразумение, но вече по-скъпо струващо и по-бавно постигнато? Лично аз не мога да си отговоря смислено на този въпрос. А вие?
Въпросът касае разпиляване на ресурс. Това е така, тъй като внесеният обвинителен акт всъщност в повечето случаи подобрява статиските на прокуратурата за свършена работа, но ощетява бюджета на съдебната власт с ненужни разходи за съдебни заседатели и бави правораздаването. Това е така, тъй като за голяма част от престъпленията, за които в НК е предвидено наказание над 5 години "ЛС", съдебният състав, който следва да заседава поделото с внесен обвинителен акт, е двама съдебни заседатели, наравно с професионалния съдия, за всеки от които съдебни заседатели се плаща възнаграждение от по 4,78 лв. на час, включително и на започнат такъв.
Разликата с внасяне на подписано още след приключване на разследването споразумение е в това, че след приключване на ДП и внасянето му за разглеждане от съда, делото се разглежда по реда на глава 29 от НПК единствено от едноличен съдия.Тоест, няма двама съдебни заседатели, за които държавата ще плати по 4,78 лв. на час.Нещо повече, подписаното и внесено в съда спорязумение за решаване на делото се разглежда в много кратки срокове - в 7 дневен срок от постъпването му в съда, докато дело по внесен обвинителен срок се насрочва в двемусечен срок. Или, при наличие на постигнато споразумение за решаване на делото още след приключване на ДП, неговото несключване с цел подобряване на статистиката на съдебната власт, чрез внасяне на обв. актове и постигането на споразумение за решаване на делото, едва в съдебната фаза на процеса, води да разхищение на пари и време.
Не ми е известно дали има статистически данни относно това, колко обвинителни акта, внесени от прокуратурата, са приключени със споразумение и по колко от тях са платени разноски за съдебни заседатели и в какъв размер, примерно, за миналата година, от всички съдилища, но ако се направи такава, може би ще установи, че внасянето на обвинителни актове единствено с цел подобряване на статистиката за свършена работа от страна на прокуратурата, струва доста скъпо на данъкоплатеца- първо, че му бърка ненужно в джоба за възнаграждения за съдебни заседатели и второ- бави постановяване на стабилен осъдителен акт, какъвто безспорно е споразумението за решаване на делото, тъй като с него деецът се признава за виновен в извършване на престъпление, налага му се веднага наказание и влиза в сила веднага след неговото одобряване от съда, без право на обжалване.
При това положение, данъкоплатецът следва да реши- какво предпочита- надута и скъпоструваща на джоба му статистика за внесени обвинителни актове, или бързо и евтино свършена ефективна работа? Може би отговорът на този въпрос е ясен за всеки здравомислещ човек.
Остава висящ въпросът- защо тогава работата на прокуратурата продължава да се отчита като добре свършена не по ефективно, евтино и бързо приключени производства с окончателен осъдителен акт- споразумения, с които се постига признание на тезата на прокуратурата, налага се наказание и се спестяват пари, време и ресурси, а по скъпоструващи на данъкоплатеца, тромави и бавни процедури с внасяне на обв. акт, които пак така или иначе, приключват в голямата си част със споразумение, но вече по-скъпо струващо и по-бавно постигнато? Лично аз не мога да си отговоря смислено на този въпрос. А вие?
Statistics from OHIM- September 2011 -...
Ръстът на българската икономика спря пре...
Черна статистика за детската смъртност в...
Ръстът на българската икономика спря пре...
Черна статистика за детската смъртност в...
Няма коментари
